--- title: "Данъчно местно лице в България: 183 дни и 10% | FreeMe.bg" canonical: "https://freeme.bg/blog/danachno-prebivavane-bulgaria" language: bg date: 2026-07-21 --- Данъци и ДДС # Данъчно местно лице в България: 183 дни и 10% данък Гражданството няма значение. Значение има къде спиш, къде е семейството ти и откъде работиш. Ето как ЗДДФЛ решава в коя държава дължиш данък върху личния си доход. [← Блог](https://freeme.bg/blog) · 21 юли 2026 **Накратко** Данъчното пребиваване по ЗДДФЛ не зависи от гражданството. Местно физическо лице си, ако покриваш поне един от критериите по чл. 4: постоянен адрес в България, повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, изпращане в чужбина от български организации или център на жизнените интереси в България. Местните лица плащат данък върху световния си доход, чуждестранните само върху доходи от български източници. ## Кой е „данъчно местно лице“ според закона Ако работиш от България за чужда фирма, или обратното: живееш другаде, но имаш българска фирма, рано или късно стигаш до един и същ въпрос. В коя държава дължиш данък върху личните си доходи? В България отговорът не зависи от гражданството ти, а от статут, който законът нарича **местно физическо лице**. Критериите са в чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), а НАП (Национална агенция за приходите) ги обобщава в четири точки. Достатъчно е да покриваш **една** от тях, за да си местно лице: - имаш постоянен адрес в България; - пребиваваш на територията на страната повече от **183 дни** през всеки 12-месечен период; - изпратен си в чужбина от българската държава, нейни органи или организации, или от български предприятия (важи и за членовете на семейството ти); - центърът на жизнените ти интереси е в България. Всичко останало попада в чл. 5: **чуждестранно физическо лице** е всяко лице, което не е местно. Гражданството не участва в теста в нито един от двата случая. Български гражданин може да е чуждестранно лице за данъчни цели, а германец или американец може да е местно. Точно затова паспортът не е отговор на въпроса „къде дължа данък“. ## Правилото за 183 дни: как всъщност се броят дните Това е критерият, който всички помнят, и същевременно най-често се брои грешно. Законът говори за **повече от 183 дни през всеки 12-месечен период**, а не за календарна година. Периодът е плаващ: може да започне през май и да свърши през април следващата година. Когато прагът бъде надхвърлен, лицето се смята за местно **за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни**. Ако прекрачиш прага през септември, ставаш местно лице за цялата година, а не само от септември нататък. Това е важно, защото променя със задна дата как се облагат доходите ти от 1 януари. Два детайла, които НАП посочва изрично: - **Денят на влизане и денят на излизане** от страната се смятат поотделно за дни на пребиваване. Уикенд в България е три дни, ако пристигаш в петък и тръгваш в неделя. - Престоят **единствено с цел обучение или медицинско лечение** не се смята за пребиваване. Семестър в български университет или продължително лечение не те правят местно лице сами по себе си. Практическият извод е скучен, но спестява проблеми: води си дневник на дните. Бордни карти, печати в паспорта, банкови извлечения, договори за наем. Ако някога стане спор в коя държава е дължим данъкът, ще трябва да докажеш своята версия, а не приходната администрация да докаже нейната. ## Постоянен адрес и център на жизнени интереси Другите два критерия са тихите. Те решават граничните случаи и точно те изненадват хората. **Постоянен адрес** означава адресна регистрация в населено място в България. Не е нужно наистина да живееш там: достатъчно е адресът да фигурира в регистъра на населението. Много българи, които са се преместили в чужбина, но никога не са променили адресната си регистрация, формално продължават да покриват този критерий, без да го подозират. Законът обаче има изрична спасителна клапа. Чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ казва, че лице с постоянен адрес в България, но с **център на жизнени интереси извън страната**, не е местно физическо лице. Тук адресната регистрация отстъпва пред реалния живот. А какво е център на жизнени интереси? Законът не дава формула, а списък от обстоятелства, които се преценяват заедно: семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява имуществото си. Това е тест по същество. Двама души с еднакъв брой дни в страната могат да получат различен отговор, ако единият има семейство и жилище в София, а другият само наето студио и клиенти в чужбина. ## Какво означава да си местно лице: 10% върху световния доход Разликата между двата статута се описва с две изречения и има много последствия: - **Местните физически лица** дължат данък за доходите си от **всички източници в България и в чужбина** (чл. 6 ЗДДФЛ). - **Чуждестранните физически лица** дължат данък само за доходите си **от източници в България** (чл. 7 ЗДДФЛ). Ставката върху общата годишна данъчна основа е **10%**, плоска, без прогресия и без необлагаем минимум (чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ). За едноличните търговци (ЕТ) е 15%. Дивидентите не влизат в общата основа: облагат се с окончателен данък **5%** върху брутната сума (чл. 38 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ), включително когато дивидентът идва от чужбина. Ето и най-честият български случай. Работиш от София за фирма в Германия или Холандия, която няма място на стопанска дейност в България. Трудът е положен на българска територия, следователно доходът е от източник в България (чл. 8, ал. 2 ЗДДФЛ). Но чуждата фирма не е „работодател“ по смисъла на ЗДДФЛ, защото няма място на стопанска дейност или определена база в страната, и няма задължение да ти удържа авансов данък. Данъкът остава твоя работа: декларираш дохода в Приложение № 1 на годишната данъчна декларация по чл. 50 и внасяш 10% сам. Срокът е от 10 януари до 30 април на следващата година (за ЕТ и земеделски стопани: от 1 март до 30 юни). Осигуряването е отделен въпрос от данъка и се решава по друг набор правила. За работа на територията на България за работодател от ЕС приложимото законодателство обикновено е българското по Регламент (ЕО) № 883/2004, а чуждият работодател дължи осигуровки в България, освен ако не се договорите ти да поемеш тези задължения от негово име. ## СИДДО: когато две държави искат едно и също Ако и България, и друга държава те смятат за свое местно лице, спорът се решава от **СИДДО** (спогодба за избягване на двойното данъчно облагане). България има над 70 действащи спогодби, а по чл. 75 ЗДДФЛ разпоредбите им се прилагат с предимство пред вътрешния закон. Типичната спогодба съдържа поредица от разграничителни правила, които се минават едно по едно: първо къде имаш постоянно жилище, после къде е центърът на жизнените ти интереси, после къде обичайно пребиваваш, накрая гражданството, а ако и това не реши въпроса, двете администрации се договарят помежду си. Когато няма спогодба, чл. 76 ЗДДФЛ дава данъчен кредит за платения в чужбина данък, но не повече от българския данък върху същия доход. За да се позовеш на спогодба пред чужда администрация, ще ти трябва **удостоверение за местно лице** от НАП: искане по образец Окд-273, без държавна такса, издава се в 7-дневен срок от компетентната териториална дирекция (14 дни, ако подадеш в друга). ## Фирмата ти е местно лице отделно от теб Тук е най-честото объркване при собствениците на българска фирма. **Данъчното пребиваване на фирмата и твоето лично данъчно пребиваване са два независими въпроса.** ЕООД или ООД, учредено по българското законодателство, е местно юридическо лице по чл. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и се облага за печалбите си от всички източници в България и в чужбина, независимо къде живее собственикът. Ставката на корпоративния данък е **10%** (чл. 20 ЗКПО). Можеш да живееш в Лисабон, Дубай или Берлин: фирмата остава българско данъчно местно лице и подава в България. Разпределянето на печалбата обаче зависи вече от твоя личен статут: - Ако си **местно физическо лице**, дивидентът се облага с окончателен данък 5%, удържан и внесен от фирмата (чл. 38 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ). Общата тежест върху разпределената печалба излиза около 15%: 10% корпоративен данък, след което 5% върху остатъка. - Ако си **чуждестранно физическо лице**, дивидентът от българска фирма пак е доход от източник в България и пак носи 5% окончателен данък. Разликата е, че държавата, в която си местно лице, може да го облага допълнително, а дали и колко ще платиш там зависи от съответната спогодба. - Ако съдружник е **чуждестранно юридическо лице**, дължи се данък при източника 5% по чл. 194 ЗКПО, с освобождаване, когато получателят е дружество майка от държава членка на ЕС по Директива 2011/96/ЕС. Тоест: фирмата е предвидимата част. Личният ти статут е този, който движи крайната сметка, и той може да се промени просто защото си прекарал едно лято повече в България. [Регистрация на фирма в България за чужденец: какво реално трябва да знаеш →](https://freeme.bg/blog/firma-v-bulgaria-za-chuzhdenci) ## Как FreeMe.bg помага Статутът ти на местно лице е въпрос за факти и документи, не за софтуер. Но всичко, което следва от него, е точно това, което FreeMe.bg прави: годишната декларация по чл. 50, окончателният данък върху дивидентите, декларациите на фирмата, сроковете. От едно място, за част от цената на традиционен счетоводител. [Виж как регистрираме фирма →](https://freeme.bg/registratsiya-na-firma) [Питай счетоводител за конкретния си случай →](https://freeme.bg/konsultacii) Ако случаят ти е граничен (два адреса, две държави, семейство на едно място и клиенти на друго), не гадай. Един разговор с човек, който е виждал десетки такива казуси, е по-евтин от една година, декларирана в грешната държава. ## Един данък, една декларация, без изненади Влез с Google акаунт и виж какво дължиш и кога. [Започни](https://app.freeme.bg/)