Дивидент или заплата: как да си извадиш парите от ЕООД-то

Парите на фирмата не са твоите джобни пари

Първото нещо, което трябва да приемеш като собственик на ЕООД (еднолично дружество с ограничена отговорност): фирмата е отделно юридическо лице. Банковата ѝ сметка не е твоята лична сметка, дори да си единственият собственик и единственият, който решава какво се случва с парите. Юридически това са две различни «портфейла», и законът предвижда само два легални начина парите да преминат от единия в другия: дивидент или заплата (възнаграждение).

Най-честата начинаеща грешка е трета, нелегална опция: теглене от фирмената сметка «на калпак»: просто когато потрябват пари, без да минава през дивидент или заплата, без протокол, без осчетоводяване по ясен ред. На пръв поглед изглежда безобидно, особено когато фирмата е малка и парите са «явно твои». На практика създава счетоводен хаос: сумите увисват като неизяснени разчети със собственика, счетоводителят не знае как да ги класифицира, а годишното приключване се превръща в детективска работа кое теглене за какво е било.

По-лошото е данъчният риск. Ако Националната агенция за приходите (НАП) прегледа фирмата и види системни тегления без основание, може да ги преквалифицира, например като скрито разпределение на печалба или като необоснован разход, с данъчни последици, различни и по-неприятни от тези на редовния дивидент. Затова първата стъпка към спокойствие е проста: реши предварително по кой от двата легални пътя вадиш парите, и го прави редовно, а не на пристъпи.

Пътят на дивидента

Дивидентът е дялът от печалбата на фирмата, който се разпределя на собственика (или собствениците) след данъчно облагане. Механиката е двустепенна:

• Фирмата плаща корпоративен данък 10% върху годишната си печалба (Закон за корпоративното подоходно облагане, чл. 20).
• Това, което остане, може да бъде разпределено като дивидент. При изплащането му фирмата удържа още 5% данък дивидент (Закон за данъците върху доходите на физическите лица, чл. 38, ал. 1) и превежда на собственика остатъка. Данъкът е окончателен. Не се декларира допълнително от теб като физическо лице.

Кой решава и кога? При ЕООД с един собственик решението за разпределяне на дивидент е твое, но трябва да е документирано с писмено решение (протокол), а не просто «превод по банков път». Обичайната практика е разпределението да стане след приключване на годината, въз основа на годишния финансов отчет: тогава печалбата е сигурна и вече доказана с числа. Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО се подава и данъкът се внася в срок до 30 юни на следващата година, така че реалният паричен поток от дивидент обичайно тръгва през пролетта.

Някои собственици искат да си теглят дивидент през годината, преди да е готов годишният отчет, така нареченият «междинен» или «авансов» дивидент. Това е технически възможно при определени условия, но правната и данъчна рамка е по-заплетена и по-малко еднозначна, отколкото при редовния годишен дивидент. Ако обмисляш този вариант, задължително провери с твоя счетоводител дали и как се прилага за твоята фирма, преди да преведеш каквото и да е.

Пътят на заплатата и осигуряването

Вторият легален път е да си вземеш възнаграждение като управител, обичайна заплата. Тук механиката е различна: ако полагаш личен труд за фирмата си като неин управител, попадаш в категорията «самоосигуряващо се лице» по Кодекса за социално осигуряване (КСО, чл. 4, ал. 3). Това означава, че дължиш осигурителни вноски за пенсия и здравно осигуряване върху избран от теб осигурителен доход, но не по-нисък от минимален праг, който държавата определя всяка година наново (затова конкретните суми тук нарочно не цитираме: провери актуалния минимален осигурителен доход при своя счетоводител или на сайта на НАП/НОИ, преди да фиксираш заплата).

Заплатата, за разлика от дивидента, е разход за фирмата: намалява счетоводната и данъчната печалба, върху която после се смята 10% корпоративен данък. От друга страна, самата заплата се облага с данък върху доходите на физическите лица, плюс дължимите осигуровки: и от теб, и от фирмата като работодател. С други думи: заплатата пести корпоративен данък отгоре, но носи допълнителна осигурителна тежест, която дивидентът няма.

Ако имаш и други служители, темата с трудовите договори и ведомостите е отделна. Тук говорим конкретно за възнаграждението на собственика-управител.

Комбинацията, която ползват повечето малки ЕООД-та

На практика повечето собственици на малки фирми не избират «или-или», а комбинация: минимална заплата колкото да покрие задължителното самоосигуряване (и да имаш здравни права, трудов стаж, осигурителен доход за бъдещата пенсия), плюс дивидент за остатъка от печалбата в края на годината. Логиката е проста: веднъж покрит минимумът по закон, допълнителните пари обичайно излизат по-евтино през дивидент, защото 5% данък дивидент е по-нисък от процента на допълнителните осигуровки върху по-висока заплата.

Ето един опростен пример с кръгли числа, само за илюстрация на логиката (без да броим заплатата на управителя като отделен разход в примера):

• Печалба на фирмата за годината: 10 000 евро.
• Корпоративен данък 10%: 1 000 евро.
• Остатък, който може да се разпредели като дивидент: 9 000 евро.
• Данък дивидент 5% върху тези 9 000 евро: 450 евро.
• В твоя джоб остават: 8 550 евро.

Реалната ти комбинация, колко заплата, колко дивидент, зависи от конкретната фирма, паричния поток през годината и текущите осигурителни прагове. Затова цифрите тук са учебен пример, не данъчен съвет за твоя конкретен случай.

Какво никога не бива да правиш

Двата легални пътя са дивидент и заплата. Всичко останало носи риск, дори да изглежда практично на момента:

• Лични разходи през фирмата «на разходи». Ресторант, личен автомобил, пътувания, дрехи, прекарани през фирмата само защото има фактура, без реална връзка с дейността. Ако НАП ги прегледа и не приеме бизнес основанието, губиш данъчното признаване на разхода и рискуваш той да бъде третиран като скрито разпределение на печалба, обложено различно (и обикновено по-скъпо) от редовния дивидент.
• Заеми от фирмата към себе си. Технически е възможно фирма да отпусне заем на собственика си, но темата е чувствителна: изисква писмен договор, пазарна лихва и реален погасителен план. Без това НАП може да го разглежда като опит за заобикаляне на данъка върху дивидента. Ако обмисляш такъв заем, задължително го обсъди предварително със счетоводител. Тук хвърляме само флага, не и пълния данъчен анализ.

Общото правило е просто: ако парично движение от фирмата към теб не минава през заплата или през документирано решение за дивидент, приеми, че носи риск.

А по-сложните случаи?

Честно: ако си единствен собственик на проста фирма без чужди партньори, горната логика важи почти винаги. Става по-сложно при няколко съдружника с различни дялове (разпределението обичайно е пропорционално на дела, но може да се уговори друго в дружествения договор), при спяща фирма без печалба за разпределяне, или при фирма, чиято «печалба» е основно на хартия: например преоценка на имот, а не пари в брой. В тези случаи механичното прилагане на примера по-горе не е достатъчно: трябва конкретна проверка на твоите числа.

Полезни следващи четива:

Как изглежда годишното приключване с FreeMe.bg
Как ще работи подаването на ДДС и декларации
Кога ти трябва експерт и какво е включено

Точно за това е замислена функцията за годишно приключване на FreeMe.bg: влез с Google акаунт и виж на прост език каква е печалбата, какъв данък дължиш и колко реално можеш да си извадиш като дивидент, преди да натиснеш «разпредели».