Регистрация на фирма в България от чужденец: какво реално трябва да знаеш

Защо чужденец избира точно България

Ако помагаш на партньор, приятел или съпруг чужденец да отвори фирма тук, най-вероятно вече е чул за едно число: 10% корпоративен данък, най-ниската плоска ставка в ЕС (чл. 20 от ЗКПО, Закона за корпоративното подоходно облагане). Числото е вярно и е сериозна причина да се спре на България. Но то е само половината картина, а агенциите, които продават „регистрация за 200 евро“, рядко разказват втората половина.

Пълната данъчна сметка изглежда така: фирмата плаща 10% върху печалбата. Ако след това собственикът изтегли дивидент от остатъка, дивидентът се облага повторно с 5% (чл. 194 и чл. 200 от ЗКПО). Общо около 14,5% остават към бюджета, преди останалото да стане реално негово. Пак е една от най-ниските комбинирани ставки в ЕС, но не буквално „10%“. Добре е партньорът ти да го знае отсега, не при първия дивидент.

Останалата част от привлекателността идва от пакета като цяло: членство в ЕС (фирмата може да фактурира и търгува навсякъде в общността като всяка друга фирма от държава членка), ниски текущи разходи спрямо Западна Европа, и процес по регистрация, който при правилно направен, отнема дни, не месеци.

Какво реално се учредява: ЕООД

Когато казваме „отваряме фирма“ в България, най-често имаме предвид ЕООД (Еднолично дружество с ограничена отговорност), дружество с един собственик и ограничена отговорност до размера на внесения капитал. Ако собствениците са повече от един, структурата се казва ООД и документите просто изброяват повече от един учредител. Всичко по-долу важи за двете еднакво.

Може ли чужденец да е едноличен собственик? Да, без изключение. Граждани на ЕС и извън ЕС могат да притежават 100% от българско ЕООД, без да живеят в България, без българско гражданство и без да говорят български. Важно е да разграничим две различни неща: собствеността върху фирма и статутът на пребиваване са отделни правни въпроси. Притежаването и управлението на фирма само по себе си не дава право на пребиваване: това е отделна процедура по Закона за чужденците в Република България, с различни изисквания. Ако въпросът на партньора ти опира до дългосрочно пребиваване или виза, това е работа за имиграционен адвокат, не за счетоводна консултация. Тук няма да се преструваме на компетентни по темата.

Стъпките по регистрация, в реалния им ред

Свален от маркетинга, процесът е шест стъпки, и само една изисква физическо присъствие:

• Документи. Учредителен акт, декларации на управителя, съгласие на управителя с образец от подписа, и пълномощно, ако някой друг ще подава документите. Обикновено се подготвят готови за печат от фирма за регистрации или адвокат; преди това се проверява дали избраното име е свободно в Търговския регистър.
• Откриване на набирателна сметка. Във всяка българска банка, на името на бъдещата фирма. Внася се учредителният капитал: законовият минимум е символичен (1 евро след въвеждането на еврото, преди това 2 лв.), а конкретната сума е избор на учредителя. Банката издава удостоверение за внесен капитал.
• Нотариус. Единствената стъпка, за която законът реално изисква физическо присъствие: заверка на съгласието на управителя с образеца от подписа и на пълномощното, ако има такова. Отнема около петнайсет минути и малка такса. Ако партньорът ти не може да пътува до България, това обикновено може да се направи в българско консулство в чужбина, или чрез нотариално заверено и апостилирано пълномощно, с което упълномощава някой в България да подпише вместо него. Конкретиката трябва да се уточни с този, който подава документите.
• Изпращане на документите. По куриер или лично, до лицето, което подава регистрацията.
• Електронно подаване в Търговския регистър. Електронното подаване е едновременно по-евтино и по-бързо от подаването на хартия. Регистрацията обичайно приключва за 1-3 работни дни, а фирмата получава ЕИК (Единен идентификационен код), номерът, който оттам нататък стои на всяка фактура, договор и подадена декларация.
• Активиране на сметката. След регистрацията банката превръща временната набирателна сметка в обикновена разплащателна сметка и фирмата реално може да започне работа.

Ако българският на партньора ти е слаб или липсва, планирайте превод. Всеки документ, подаван в Търговския регистър, е на български. Може да се подпише с приложен заверен превод, но някой все пак трябва да го изготви и провери.

Реални разходи и срокове

Приблизителни разходи към момента на писане, само на държавно ниво:

• Държавна такса за електронно подаване в Търговския регистър: около 30 евро.
• Нотариална заверка: 10-25 евро.
• Банкова такса за набирателната сметка: 10-25 евро, в зависимост от банката.
• Минимален капитал: символичен, от 1 евро.

Тоест твърдите разходи по самата регистрация остават под 100 евро, преди хонорар за подготовка на документите или адвокат. Отгоре се добавят разходи за превод, ако е нужен, и пътуване, ако нотариалната стъпка означава пътуване до България или консулство.

Срокове: щом документите и внесеният капитал са готови, стъпката в Търговския регистър е 1-3 работни дни. Променливата част е всичко преди нея: подготовка на документите, уговаряне на час при нотариус, откриване на банковата сметка. Това може да отнеме от няколко дни до няколко седмици, в зависимост от това колко бързо партньорът ти може да действа и колко отзивчива е банката.

Честната втора половина: какво идва след ЕИК

Това е частта, която повечето наръчници пропускат, защото продават регистрацията, не живота след нея. Получаването на ЕИК е лесната част. Поддържането на фирмата в изрядност е реалната работа, и тя следва български календар, независимо дали собственикът живее в България:

• Ако фирмата е регистрирана по ДДС (данък върху добавената стойност), месечна справка-декларация и дневници се подават в НАП (Националната агенция за приходите) до 14-о число на следващия месец, всеки месец, дори при нулев резултат (чл. 125 от ЗДДС).
• Годишна данъчна декларация се подава до 30 юни следващата година, заедно с плащането на корпоративния данък (чл. 92 от ЗКПО).
• Годишният финансов отчет (ГФО) се публикува в Търговския регистър до 30 септември (чл. 38 от Закона за счетоводството).
• Дори фирма без никаква дейност дължи декларация, че не е работила. „Не се случи нищо“ не е равно на „няма какво да подавам“.
• Всичко изброено се подава на български, през български държавни портали, по български срокове.

И още нещо, което рядко се казва открито: банковата сметка. Откриването, а по-късно и поддържането на бизнес сметка от чуждестранно лице може да е най-бавната и най-непредвидима стъпка в целия процес. Банките прилагат собствени проверки на клиента (KYC) по Закона за мерките срещу изпиране на пари, и политиките към чуждестранни собственици се различават сериозно между банките и се променят във времето: някои искат лично посещение, други допълнителни документи за произхода на средствата, трети реагират просто по-бързо от останалите. Питайте рано, питайте повече от една банка, и не приемайте първата оферта за норма.

Къде идва FreeMe.bg

Не сме кантора за имиграционни услуги и не изграждаме продукт за пребиваване. Ако реалният въпрос на партньора ти е за виза или статут, първо говорете с имиграционен адвокат. Ние изграждаме счетоводната част: FreeMe.bg подготвя готовите за печат документи за учредяване, така че процедурата по-горе да е един следобед, не един месец, а щом фирмата вече съществува, същите сертифицирани счетоводители и софтуер поемат месечните и годишните подавания по-горе, включително реалното подаване на ДДС и данъчните декларации в НАП, не само изчисляването им.

FreeMe.bg е строен точно за типа фирма, в която се превръща учредяването на повечето чужденци: скромно ЕООД с шепа фактури, без служители в България, и без търпение да гонят срокове на непознат език от чужбина.

Няколко полезни четива:

Виж целия процес по учредяване, стъпка по стъпка
Управление на повече от една фирма в България
Кога реално ти трябва експерт и какво е включено

FreeMe.bg е live. Влез с Google акаунт и ще те преведем през учредяването и първата година подавания, от начало до край.