Глобите, които малките фирми плащат най-често (и как да не си сред тях)

Глобата не е лош късмет, а пропуснат срок

Всяка година хиляди малки фирми в България плащат глоба, която е можела лесно да се избегне. Не заради измама, не заради счетоводна грешка в сложна сделка, а заради една дата в календара, която никой не им е напомнил.

Системата у нас работи на принципа „ти трябва да знаеш“. НАП (Националната агенция за приходите) и Търговският регистър не изпращат редовно напомняния преди срок. Ако не подадеш нещо навреме, най-често разбираш от наказателното постановление, а не от предупредително писмо.

Добрата новина: почти всички чести глоби на малки фирми идват от четири конкретни пропуска. Познаваш ли ги, знаеш какво да пазиш в календара си. Не ги ли познаваш, ето ги.

Просрочена или неподадена справка-декларация по ДДС

Ако фирмата ти е регистрирана по ДДС (данък върху добавената стойност), дължиш справка-декларация всеки месец до 14-о число, дори когато няма нито една фактура през периода. Нулева декларация също е декларация, просто пропускаш подаването ѝ.

Най-честият спусък не е измама, а разсейване: собственик пътува, сменя счетоводител по средата на месеца или просто не знае, че регистрацията по ДДС носи месечен, а не годишен ритъм на задължения.

Законът (чл. 179 от ЗДДС) предвижда имуществена санкция за фирмата от 500 до 10 000 лв. (около 255 до 5112 евро по фиксирания курс), а при повторно нарушение по-висока. Законодателството предвижда и отделна лична отговорност за управителя, като точният ѝ размер зависи от конкретния случай. Тук няма да гадаем цифра: препоръчваме да се провери с експерт, ако вече имаш просрочие.

Как да не се стигне дотам: дръж един-единствен календар за срокове, не в главата си, а ако имаш счетоводител, питай изрично кой следи 14-о число всеки месец, включително когато си в отпуск.

Просрочена годишна данъчна декларация

Годишната данъчна декларация (по чл. 92 от ЗКПО, известна и като ГДД) декларира печалбата на фирмата ти за изминалата година и се подава до 30 юни. Пропуснеш ли срока, дължиш глоба, дори ако дължимият данък е нулев.

Спусъкът тук е класически: собственик приема, че щом нямаше печалба, няма какво да подава. Не е така: декларираш нула, но я декларираш.

Санкцията по чл. 261 от ЗКПО за фирмата е имуществена, от 500 до 3000 лв. (около 255 до 1534 евро), а при повторно нарушение от 1000 до 6000 лв. Законът предвижда и отделна санкция за лицето, което представлява фирмата, в по-нисък диапазон. Точните прагове за конкретния казус е добре да се потвърдят с консултант, преди да разчиташ на число.

Как да не се стигне дотам: 30 юни е фиксирана дата всяка година, не зависи от това дали фирмата е активна, дали има печалба, дали собственикът изобщо е бил в България.

Непубликуван годишен финансов отчет: класиката, за която никой не предупреждава

Това е глобата, за която най-малко хора знаят, че съществува, а е сред най-честите. Годишният финансов отчет (ГФО) е различен документ от данъчната декларация и се публикува отделно, в Търговския регистър, до 30 септември всяка година.

Собствениците масово смятат, че щом счетоводителят е подал данъчната декларация в НАП, задължението е изпълнено. Публикуването на ГФО е отделна стъпка, в отделна система, с отделен срок. Точно затова е толкова лесно да се пропусне.

Законът (чл. 74 от Закона за счетоводството) предвижда глоба за отговорното лице от 200 до 3000 лв. (около 102 до 1534 евро). За фирмата е предвидена имуществена санкция от 0,1% до 0,5% от нетните приходи от продажби за годината, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение санкциите са двойни.

Как да не се стигне дотам: третирай публикуването на ГФО като отделна задача от данъчната декларация, защото по закон точно това е.

Пропусната декларация за неактивност при спяща фирма

Ако фирмата ти не е извършвала дейност през годината, типичният случай за „спяща фирма“, пак дължиш декларация за това пред Търговския регистър. Подава се еднократно, до 30 юни на годината, следваща първата неактивна година. „Нямаше дейност“ не означава „нямаше задължение“.

Спусъкът е логичен на пръв поглед и грешен на практика: собственик решава, че щом фирмата не работи, не дължи нищо на никого. Законът гледа по друг начин: мълчанието също трябва да се декларира.

По чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството (и общата санкционна разпоредба на чл. 77) отговорното лице дължи глоба от 200 до 1000 лв. (около 102 до 511 евро). Фирмата дължи имуществена санкция от 300 до 2000 лв. (около 153 до 1023 евро). При повторно нарушение, двойно.

Тук е мястото за малко човещина: първо нарушение често се санкционира по-леко, а деятелното разкаяние (да подадеш липсващата декларация веднага щом установиш пропуска, преди проверка да я хване) обичайно се гледа с добро око при определяне на наказанието. Но разчитането на снизхождение не е стратегия, а начин да си спестиш нерви, ако вече е станало. По-добрата стратегия е простата: срокът да стои записан някъде, не само в нечия памет.

Общият знаменател

Забелязваш ли модела? Нито една от тези четири глоби не идва от сложно данъчно нарушение. Всяка идва от пропусната дата. ДДС декларацията: до 14-о число всеки месец. Данъчната декларация: до 30 юни. ГФО: до 30 септември. Декларацията за неактивност: до 30 юни, еднократно.

Точно затова FreeMe.bg съществува. Не сме поредният софтуер, който ти показва колко дължиш, това го прави всеки калкулатор. FreeMe.bg подава декларациите вместо теб, на срок, всеки път. И за да не звучи като празно обещание: на сайта ни стои публична гаранция. Пропуснем ли срок по наша вина, глобата е за наша сметка, не за твоя.

Полезни следващи четива:

Как ще работи подаването на ДДС и декларации
Как изглежда годишното приключване с FreeMe.bg
Кога ти трябва експерт и какво е включено

FreeMe.bg е live. Влез с Google акаунт: поемаме твоите срокове и гаранцията важи от първия ден.