Кога трябва да се регистрираш по ДДС в България

Новият праг: 51 130 евро годишно

Ако имаш малка фирма или работиш на свободна практика, вероятно вече си чувал за прага за регистрация по ДДС: числото, което решава дали трябва да начисляваш данък добавена стойност на клиентите си. От 1 януари 2026 г., с преминаването към евро, старият праг от 100 000 лв. беше заменен с нов, изразен директно в евро: 51 130 евро (чл. 96, ал. 1 от ЗДДС). Сумата е закръглена по фиксирания курс на еврото към лева, но фактът, че вече не е обвързана с лева, означава, че НАП, счетоводителите и собствениците на фирми занапред работят с едно-единствено число, без нужда от постоянно превалутиране напред-назад.

Промяната не е само козметична. До края на 2025 г. оборотът се следеше за последните 12 последователни месеца: плаващ период, при който всеки месец „отпада“ най-старият и се добавя най-новият. От 2026 г. насетне се брои календарната година (1 януари – 31 декември), а Национална агенция за приходите (НАП) изисква оборотът да се следи ежедневно, не в края на месеца. На практика това означава, че всяка издадена фактура или касова бележка трябва да се добавя към текущата сума веднага, а не да чака месечното счетоводно приключване, за да разбереш къде стоиш спрямо прага.

Тоест, ако на 15 юни продажба те прекара над 51 130 евро оборот от началото на годината, задължението за регистрация възниква точно на 15 юни, а не на последния ден от месеца. Ако разчиташ единствено на месечните справки от счетоводителя си, рискуваш да научиш за прекрачването на прага със седмици закъснение, което директно съкращава и без друго краткия 7-дневен срок за подаване на заявление.

Задължителна или доброволна регистрация

Регистрацията по ЗДДС е задължителна, щом надвишиш прага от 51 130 евро за текущата или предходната календарна година (чл. 96 ЗДДС). Но можеш да се регистрираш и доброволно, без значение какъв е оборотът ти (чл. 100 ЗДДС). Можеш да го направиш по всяко време, когато прецениш, без да чакаш да доближиш прага, стига да си готов да поемеш свързаните с това задължения по подаване на декларации.

Доброволната регистрация има смисъл, ако работиш основно с фирми (не с крайни клиенти), продаваш в ЕС или искаш да си възстановяваш платеното ДДС по разходи и инвестиции, например при покупка на оборудване, наем на офис или софтуерни абонаменти. За фирми, чиито клиенти вече са регистрирани по ДДС, добавянето на данъка към фактурата не оскъпява услугата за тях, защото те на свой ред си го приспадат, така че ти губиш малко, а печелиш правото да приспадаш собствения си вход. Ако клиентите ти са предимно физически лица, изчакването до прага често е по-изгодно: цените ти остават непроменени, докато конкурентите ти с ДДС трябва да качат своите с 20%, освен ако не решат да свият собствената си печалба, за да останат конкурентни. Обратната страна на доброволната регистрация е административната: веднъж регистриран, дължиш редовни справки-декларации и трябва да водиш дневници за покупки и продажби, независимо колко малък е оборотът ти в момента.

Срокове и как се подава заявлението

Това е промяната, която хваща най-много хора неподготвени: срокът за подаване на заявление за регистрация вече е 7 дни от датата, на която е надвишен прагът, а не до 7-о число на следващия месец, както беше преди 2026 г. Седем календарни дни звучат достатъчно, но на практика включват уикенди и празници, така че реалното време за подготовка на документи е още по-кратко, особено ако установиш прекрачването на прага в петък следобед.

Заявлението се подава в НАП: електронно през portal.nra.bg (с квалифициран електронен подпис, най-бързият начин) или на място в компетентната териториална дирекция. Електронният път е за предпочитане не само заради скоростта, а и защото оставя ясна следа с точна дата и час на подаване, което може да ти потрябва, ако някога възникне спор дали срокът е спазен. НАП има 7 дни да го обработи и да издаде акт за регистрация. Датата на регистрация обаче не е денят, в който НАП те обработи, а е денят след надвишаването на прага (чл. 103 ЗДДС). От този момент дължиш ДДС по всички облагаеми доставки, независимо кога е готово удостоверението ти, което означава, че фактурите, издадени между надвишаването на прага и получаването на акта за регистрация, трябва впоследствие да се коригират, за да отразят дължимия данък.

Ако закъснееш

Пропуснатият 7-дневен срок не е дребна формалност. НАП може да те регистрира служебно и да ти начисли данъка с обратна дата: от деня след надвишаването на прага, независимо дали си го събрал от клиентите си. Отделно, чл. 178 от ЗДДС предвижда имуществена санкция от 500 до 5000 лв. за неподадено в срок заявление, като конкретният размер зависи от преценката на органа по приходите за съответния случай.

С други думи: ако забавиш регистрацията с два месеца, може да се окажеш длъжен ДДС за продажби, при които никога не си го начислил на клиента, платено изцяло от твоя джоб, плюс санкция отгоре. Ако през тези два месеца си издал фактури, да речем, за 20 000 евро, данъкът върху тях по стандартната ставка идва директно от печалбата ти, защото вече не можеш да се върнеш назад и да го поискаш от клиентите си. Именно затова е по-разумно да следиш оборота си текущо и да подадеш заявлението веднага щом прекрачиш прага, вместо да чакаш „удобен момент“ или следващото счетоводно приключване.

Какво общо има еврото

Прагът вече е фиксиран в евро, но старата сума в лева не изчезва просто така: до 8 август 2026 г. всички търговци са задължени да показват цените и в лева, и в евро (по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лв.), включително на касовите бележки и в онлайн магазините. Ако издаваш фактури на крайни клиенти, тази задължителна двойна визуализация важи и за теб. Само няколко седмици остават до края на този период към момента на писане, така че си струва да провериш дали фактурните ти шаблони, касовият апарат и онлайн магазинът все още показват коректно и двете валути, преди задължението да отпадне и да можеш да преминеш изцяло към евро. За фирми, които тепърва планират регистрация по ДДС, това е и добър момент да прегледаш едновременно ценовата си политика в евро и готовността на счетоводната си система да борави само с новата валута, вместо да правиш промените на два пъти.

Ако управляваш повече от една фирма

Прагът от 51 130 евро се следи по отделно юридическо лице, не по собственик. Ако имаш ЕООД за имот и друго за консултантска дейност, всяко от тях следи оборота си самостоятелно: стигането на прага в едната фирма не задължава автоматично другата да се регистрира по ДДС, дори двете да са собственост на един и същ човек и да делят счетоводител. Това е удобно за собственици на няколко малки бизнеса, защото им позволява да преценяват регистрацията отделно за всяко направление, вместо да гледат на общия си оборот като на едно цяло.

Внимание: съществува изключение против изкуствено раздробяване на бизнеса (чл. 168в, ал. 3 ЗДДС): ако свързани лица извършват последователно еднородна дейност в един и същ търговски обект, оборотите им се събират за целите на прага. Целта на разпоредбата е да не позволи един собственик по същество да раздели една дейност на няколко фирми единствено за да остане под прага във всяка от тях. Ако случаят ти е гранична зона (напр. поемаш дейност от свързана фирма на същия адрес), консултирай се, преди да разчиташ на разделни прагове, защото последиците от грешна преценка тук са същите като при пропуснат срок: начислен данък със задна дата и санкция.

Повече за управлението на няколко фирми едновременно →

Как FreeMe.bg помага

FreeMe.bg следи ДДС статуса и подава декларациите ти: за една фирма или за пет, от едно място, при това за част от цената на традиционен счетоводител. Платформата следи оборота ти автоматично, ден за ден, вместо да чакаш месечния отчет, за да разбереш къде стоиш спрямо прага. Няма нужда сам да броиш оборота си всеки ден или да помниш 7-дневния срок. Ние гледаме числата вместо теб и те предупреждаваме навреме, преди срокът да е изтекъл.

Виж как работим с ДДС →
Виж как автоматизираме фактурирането →