Авансови вноски за корпоративен данък: кой, кога и колко

Какво представляват авансовите вноски за корпоративен данък

Корпоративният данък в България е 10% върху данъчната печалба и по принцип се плаща веднъж, до 30 юни на следващата година. Авансовите вноски са изключението от това правило: част от фирмите не чакат края на годината, а плащат данъка на части през самата година, за която се дължи.

Правилата са в глава четиринадесета на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), чл. 83 до чл. 91. Ключовото е, че авансовата вноска не се смята върху реална, вече изкарана печалба, а върху прогнозна данъчна печалба за текущата година. Ти сам преценяваш колко ще спечелиш и сам определяш размера на вноската. Затова целият механизъм се върти около точността на прогнозата ти, а не само около това дали си платил навреме.

Равносметката идва накрая. Годишният корпоративен данък се внася до 30 юни на следващата година, но след приспадане на вече внесените авансови вноски (чл. 93 ЗКПО). Ако през годината си платил повече, отколкото се окаже дължимо, разликата остава в Националната агенция за приходите (НАП) като надвнесен данък и подлежи на прихващане или възстановяване.

Кой дължи авансови вноски: праговете за 2026 г.

Тук е добрата новина за повечето малки фирми. Дали дължиш авансови вноски, не зависи от печалбата ти, а от нетните приходи от продажби за годината преди предходната. За 2026 г. това означава оборота ти за 2024 г., не за 2025 г.

• До 153 387,56 евро включително: не дължиш авансови вноски (чл. 83, ал. 2 ЗКПО).
• От 153 387,57 до 1 533 875,64 евро: дължиш тримесечни авансови вноски (чл. 85 ЗКПО).
• Над 1 533 875,64 евро: дължиш месечни авансови вноски (чл. 84 ЗКПО).

Числата изглеждат странно, защото са старите прагове от 300 000 и 3 000 000 лв., превърнати по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лв. с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Отчетът ти за 2024 г. обаче е в лева, така че превърни приходите по същия курс, преди да ги сравниш с прага.

Освободени са и новоучредените фирми, и то за две години: годината на учредяването и следващата. Изключение са дружествата, новоучредени в резултат на преобразуване по Търговския закон, например при сливане или разделяне. За тях облекчението не важи.

Ако си под прага, можеш да правиш тримесечни вноски и по собствено желание (чл. 83, ал. 3 ЗКПО). Има смисъл, ако очакваш сериозен данък и предпочиташ да го разсрочиш, вместо да го платиш наведнъж на 30 юни. Бонусът е, че при доброволните вноски лихвата по чл. 89, за която пишем по-долу, не се прилага.

Колко се дължи: вноската се смята върху прогноза

Формулите са кратки (чл. 86 и чл. 87 ЗКПО):

• Месечна вноска = прогнозна данъчна печалба / 12 x 10%
• Тримесечна вноска = прогнозна данъчна печалба / 4 x 10%

Пример. Фирма на тримесечен режим прогнозира 40 000 евро данъчна печалба за 2026 г. Годишният данък при това положение е 4 000 евро, а тримесечната вноска е 40 000 / 4 x 10% = 1 000 евро. През годината се плащат три такива вноски, общо 3 000 евро, защото за четвъртото тримесечие вноска не се прави. Остатъкът се доплаща с годишния данък до 30 юни 2027 г.

Прогнозната данъчна печалба не е същото като очакваната печалба по банковата извадка. Тръгва се от очаквания финансов резултат и се коригира с непризнатите за данъчни цели разходи и останалите данъчни преобразувания. Ако не си сигурен как се стига до това число, точно тук ти трябва счетоводител, а не калкулатор.

Декларирането: декларация по чл. 87а между 1 март и 15 април

Вноските не се появяват сами. Видът и размерът им се декларират с декларация по чл. 87а от ЗКПО, която се подава в НАП в срок от 1 март до 15 април на същата година. За 2026 г. прозорецът е отворен точно сега и се затваря на 15 април 2026 г.

• Декларацията се подава електронно през портала на НАП с квалифициран електронен подпис, най-често от счетоводителя ти.
• Ако дължиш авансови вноски, декларацията е задължителна, дори когато прогнозираш нулева печалба.
• Ако не дължиш вноски и не искаш да правиш доброволни, не подаваш нищо. Липсата на такава декларация е нормалното състояние за фирма под прага.

Тази декларация е отделна от годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, с която отчиташ изминалата година и която се подава до 30 юни. Двете имат различни срокове, макар че често се подготвят от едно и също място през същата пролет.

Срокове за плащане на авансовите вноски

Датите са фиксирани в чл. 90 ЗКПО и не зависят от това кога ти издаваш фактури:

• Тримесечни вноски: за първо тримесечие до 15 април; за второ до 15 юли; за трето до 1 декември. За четвърто тримесечие авансова вноска не се прави.
• Месечни вноски: за януари, февруари и март общо до 15 април; за месеците от април до ноември до 15-о число на съответния месец; за декември до 1 декември.

Две неща се пропускат най-често. Първо, 1 декември е краен срок и в двата режима, а не 15 декември: последната вноска за годината идва по-рано, отколкото ритъмът подсказва. Второ, за четвъртото тримесечие вноска няма, така че фирма на тримесечен режим плаща три пъти в годината, не четири.

Ако пропуснеш срок, върху невнесената вноска се дължи лихва за забава за периода на просрочието. Тя е отделна от лихвата по чл. 89 и се начислява дори когато прогнозата ти е била точна.

Есенният прозорец: промяна на авансовите вноски до 15 ноември

Прогнозата от април почти никога не съвпада с реалността през ноември. Затова ЗКПО дава втори шанс: декларация по чл. 88 за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато прецениш, че определените вноски ще се отличават от дължимия годишен данък. Срокът е 15 ноември на съответната година.

Важен детайл за реда на действията: намалението, съответно увеличението, се ползва след подаването на декларацията. Не можеш да коригираш със задна дата вноска, която вече е била дължима. Затова 15 ноември не е случайно избрана дата: тя стои точно преди последната вноска на 1 декември, така че промяната още може да я хване.

Как се използва на практика:

• Годината върви по-слабо от очакваното. Намаляваш вноските и не заключваш пари в НАП до 30 юни следващата година.
• Годината върви по-силно от очакваното. Увеличаваш вноските и се предпазваш от лихвата по чл. 89, за която следва.

Ноември е и месецът, в който вече имаш десет месеца реални данни. Ако има един момент в годината, в който си струва да седнеш и да погледнеш числата на фирмата, това е той.

Лихвата по чл. 89 ЗКПО: когато прогнозата се окаже твърде ниска

Ако прогнозираш ниска печалба, плащаш малки вноски, а накрая данъкът излезе много по-голям, законът приема, че си ползвал пари на бюджета през годината. Лихвата по чл. 89 ЗКПО не е глоба за нарушение: тя е цената на твърде ниската прогноза.

Има толеранс от 25%. Лихва се дължи само когато:

• при месечни вноски: дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25% сумата на определените месечни вноски за годината;
• при тримесечни вноски: 75% от дължимия годишен данък надвиши с над 25% сумата на определените тримесечни вноски.

Лихва се начислява само върху превишението над толеранса, по формулите в чл. 89: А = Б - (В + 0,25 x В) при месечните вноски и А = 0,75 x Б - (В + 0,25 x В) при тримесечните, където Б е дължимият годишен корпоративен данък, а В е общият размер на определените вноски за годината.

Пример с фирмата от по-горе. Определени тримесечни вноски: 3 000 евро. Толерансът покрива 3 000 + 750 = 3 750 евро, тоест годишен данък до 5 000 евро минава без лихва. Ако обаче годината се окаже силна и данъкът излезе 8 000 евро, сумата с лихва е 0,75 x 8 000 - 3 750 = 2 250 евро.

Лихвата се определя по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява за периода от 16 април до 31 декември на съответната година. От 1 януари 2026 г. законната лихва за забава е лихвеният процент на Европейската централна банка по основните операции по рефинансиране плюс 8 процентни пункта, което за първото полугодие на 2026 г. прави около 10% годишно. Върху 2 250 евро за близо осем месеца и половина това е приблизително 165 евро. Не е фатално, но е напълно предотвратимо: една декларация по чл. 88 до 15 ноември щеше да го спести.

Как FreeMe.bg помага

Ако си под прага, работата ти по темата е една: да го знаеш и да проверяваш веднъж годишно дали още си под него. Ако си над прага, работата е да имаш реална прогноза за печалбата през април и още веднъж през ноември. А това означава да гледаш числата на фирмата текущо, не веднъж през юни.

FreeMe.bg прави точно това: следи оборота и данъчния ти резултат в реално време, подава декларациите ти и ти казва кога дадена дата се отнася за теб.

Как работим с ДДС и данъчните декларации →
Как изглежда годишното приключване с FreeMe.bg →
Всички срокове на малката фирма, месец по месец →

А ако срокът бъде пропуснат по наша вина, глобата е за наша сметка, не за твоя.