Данъчно местно лице в България: 183 дни и 10% данък

Кой е „данъчно местно лице“ според закона

Ако работиш от България за чужда фирма, или обратното: живееш другаде, но имаш българска фирма, рано или късно стигаш до един и същ въпрос. В коя държава дължиш данък върху личните си доходи? В България отговорът не зависи от гражданството ти, а от статут, който законът нарича местно физическо лице.

Критериите са в чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), а НАП (Национална агенция за приходите) ги обобщава в четири точки. Достатъчно е да покриваш една от тях, за да си местно лице:

• имаш постоянен адрес в България;
• пребиваваш на територията на страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период;
• изпратен си в чужбина от българската държава, нейни органи или организации, или от български предприятия (важи и за членовете на семейството ти);
• центърът на жизнените ти интереси е в България.

Всичко останало попада в чл. 5: чуждестранно физическо лице е всяко лице, което не е местно. Гражданството не участва в теста в нито един от двата случая. Български гражданин може да е чуждестранно лице за данъчни цели, а германец или американец може да е местно. Точно затова паспортът не е отговор на въпроса „къде дължа данък“.

Правилото за 183 дни: как всъщност се броят дните

Това е критерият, който всички помнят, и същевременно най-често се брои грешно. Законът говори за повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, а не за календарна година. Периодът е плаващ: може да започне през май и да свърши през април следващата година.

Когато прагът бъде надхвърлен, лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Ако прекрачиш прага през септември, ставаш местно лице за цялата година, а не само от септември нататък. Това е важно, защото променя със задна дата как се облагат доходите ти от 1 януари.

Два детайла, които НАП посочва изрично:

• Денят на влизане и денят на излизане от страната се смятат поотделно за дни на пребиваване. Уикенд в България е три дни, ако пристигаш в петък и тръгваш в неделя.
• Престоят единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване. Семестър в български университет или продължително лечение не те правят местно лице сами по себе си.

Практическият извод е скучен, но спестява проблеми: води си дневник на дните. Бордни карти, печати в паспорта, банкови извлечения, договори за наем. Ако някога стане спор в коя държава е дължим данъкът, ще трябва да докажеш своята версия, а не приходната администрация да докаже нейната.

Постоянен адрес и център на жизнени интереси

Другите два критерия са тихите. Те решават граничните случаи и точно те изненадват хората.

Постоянен адрес означава адресна регистрация в населено място в България. Не е нужно наистина да живееш там: достатъчно е адресът да фигурира в регистъра на населението. Много българи, които са се преместили в чужбина, но никога не са променили адресната си регистрация, формално продължават да покриват този критерий, без да го подозират.

Законът обаче има изрична спасителна клапа. Чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ казва, че лице с постоянен адрес в България, но с център на жизнени интереси извън страната, не е местно физическо лице. Тук адресната регистрация отстъпва пред реалния живот.

А какво е център на жизнени интереси? Законът не дава формула, а списък от обстоятелства, които се преценяват заедно: семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява имуществото си. Това е тест по същество. Двама души с еднакъв брой дни в страната могат да получат различен отговор, ако единият има семейство и жилище в София, а другият само наето студио и клиенти в чужбина.

Какво означава да си местно лице: 10% върху световния доход

Разликата между двата статута се описва с две изречения и има много последствия:

• Местните физически лица дължат данък за доходите си от всички източници в България и в чужбина (чл. 6 ЗДДФЛ).
• Чуждестранните физически лица дължат данък само за доходите си от източници в България (чл. 7 ЗДДФЛ).

Ставката върху общата годишна данъчна основа е 10%, плоска, без прогресия и без необлагаем минимум (чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ). За едноличните търговци (ЕТ) е 15%. Дивидентите не влизат в общата основа: облагат се с окончателен данък 5% върху брутната сума (чл. 38 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ), включително когато дивидентът идва от чужбина.

Ето и най-честият български случай. Работиш от София за фирма в Германия или Холандия, която няма място на стопанска дейност в България. Трудът е положен на българска територия, следователно доходът е от източник в България (чл. 8, ал. 2 ЗДДФЛ). Но чуждата фирма не е „работодател“ по смисъла на ЗДДФЛ, защото няма място на стопанска дейност или определена база в страната, и няма задължение да ти удържа авансов данък. Данъкът остава твоя работа: декларираш дохода в Приложение № 1 на годишната данъчна декларация по чл. 50 и внасяш 10% сам. Срокът е от 10 януари до 30 април на следващата година (за ЕТ и земеделски стопани: от 1 март до 30 юни).

Осигуряването е отделен въпрос от данъка и се решава по друг набор правила. За работа на територията на България за работодател от ЕС приложимото законодателство обикновено е българското по Регламент (ЕО) № 883/2004, а чуждият работодател дължи осигуровки в България, освен ако не се договорите ти да поемеш тези задължения от негово име.

СИДДО: когато две държави искат едно и също

Ако и България, и друга държава те смятат за свое местно лице, спорът се решава от СИДДО (спогодба за избягване на двойното данъчно облагане). България има над 70 действащи спогодби, а по чл. 75 ЗДДФЛ разпоредбите им се прилагат с предимство пред вътрешния закон. Типичната спогодба съдържа поредица от разграничителни правила, които се минават едно по едно: първо къде имаш постоянно жилище, после къде е центърът на жизнените ти интереси, после къде обичайно пребиваваш, накрая гражданството, а ако и това не реши въпроса, двете администрации се договарят помежду си. Когато няма спогодба, чл. 76 ЗДДФЛ дава данъчен кредит за платения в чужбина данък, но не повече от българския данък върху същия доход. За да се позовеш на спогодба пред чужда администрация, ще ти трябва удостоверение за местно лице от НАП: искане по образец Окд-273, без държавна такса, издава се в 7-дневен срок от компетентната териториална дирекция (14 дни, ако подадеш в друга).

Фирмата ти е местно лице отделно от теб

Тук е най-честото объркване при собствениците на българска фирма. Данъчното пребиваване на фирмата и твоето лично данъчно пребиваване са два независими въпроса.

ЕООД или ООД, учредено по българското законодателство, е местно юридическо лице по чл. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и се облага за печалбите си от всички източници в България и в чужбина, независимо къде живее собственикът. Ставката на корпоративния данък е 10% (чл. 20 ЗКПО). Можеш да живееш в Лисабон, Дубай или Берлин: фирмата остава българско данъчно местно лице и подава в България.

Разпределянето на печалбата обаче зависи вече от твоя личен статут:

• Ако си местно физическо лице, дивидентът се облага с окончателен данък 5%, удържан и внесен от фирмата (чл. 38 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ). Общата тежест върху разпределената печалба излиза около 15%: 10% корпоративен данък, след което 5% върху остатъка.
• Ако си чуждестранно физическо лице, дивидентът от българска фирма пак е доход от източник в България и пак носи 5% окончателен данък. Разликата е, че държавата, в която си местно лице, може да го облага допълнително, а дали и колко ще платиш там зависи от съответната спогодба.
• Ако съдружник е чуждестранно юридическо лице, дължи се данък при източника 5% по чл. 194 ЗКПО, с освобождаване, когато получателят е дружество майка от държава членка на ЕС по Директива 2011/96/ЕС.

Тоест: фирмата е предвидимата част. Личният ти статут е този, който движи крайната сметка, и той може да се промени просто защото си прекарал едно лято повече в България.

Регистрация на фирма в България за чужденец: какво реално трябва да знаеш →

Как FreeMe.bg помага

Статутът ти на местно лице е въпрос за факти и документи, не за софтуер. Но всичко, което следва от него, е точно това, което FreeMe.bg прави: годишната декларация по чл. 50, окончателният данък върху дивидентите, декларациите на фирмата, сроковете. От едно място, за част от цената на традиционен счетоводител.

Виж как регистрираме фирма →
Питай счетоводител за конкретния си случай →

Ако случаят ти е граничен (два адреса, две държави, семейство на едно място и клиенти на друго), не гадай. Един разговор с човек, който е виждал десетки такива казуси, е по-евтин от една година, декларирана в грешната държава.