Протокол по чл. 117 ЗДДС: как сам си начисляваш данъка и защо е нужен

Какво е протокол по ЗДДС и защо го издаваш сам на себе си

ДДС (данък върху добавената стойност) обичайно се начислява от доставчика: той издава фактура с включен данък, а ти го плащаш заедно с цената. Има случаи обаче, в които доставчикът не е регистриран за ДДС в България и физически не може да ти начисли български данък. Тогава задължението се прехвърля към теб като получател, а механизмът се нарича обратно начисляване (на английски reverse charge, понякога и self-billing).

• Протоколът е документ, който издаваш сам, без доставчикът да участва в съставянето му. По същество си самофактурираш начисляването на ДДС към НАП (Националната агенция за приходите).
• Правното основание е чл. 117 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Той изброява случаите, в които регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да състави протокол вместо да разчита на фактура с начислен данък.
• Протоколът не заменя фактурата на доставчика. Той е допълнителен документ, чрез който българската страна изпълнява данъчното си задължение в България.
• Смисълът на цялата конструкция е ДДС да постъпи в бюджета на държавата, в която реално се потребява стоката или услугата, дори доставчикът да няма регистрация там.

Ако досега си получавал фактури от Google, Amazon Web Services, доставчик от Германия или фрийлансър от Украйна и не си виждал начислен български ДДС по тях, много вероятно е точно тук да ти липсва протокол.

Кога точно трябва да издадеш протокол: ВОП, услуги от чужбина, вътрешно обратно начисляване

Задължението за протокол не е универсално за всяка покупка от чужбина, а възниква в определени, ясно изброени от закона случаи.

• Вътреобщностно придобиване (ВОП). Това е покупка на стока от доставчик, регистриран за ДДС цели в друга страна членка на ЕС, при която стоката физически пристига в България. Пример: българска фирма купува офис оборудване от доставчик в Полша, стоката се превозва до склад в София. Правното основание е чл. 13 във връзка с чл. 84 ЗДДС.
• Услуги от доставчик извън България, когато получателят е длъжен да начисли данъка. По общото правило за услуги между бизнеси (чл. 21, ал. 2 ЗДДС), мястото на изпълнение е там, където е установен получателят. Ако доставчикът (независимо дали е от ЕС или трета държава) не е регистриран за ДДС в България, задължението за начисляване пада върху българската фирма получател по чл. 82, ал. 2 ЗДДС. Типичен пример: реклама в чуждестранна платформа, консултантска услуга от чуждестранен изпълнител, софтуерен абонамент от доставчик извън ЕС.
• Определени вътрешни доставки с обратно начисляване. В някои специфични случаи в самата страна, например при доставка на определени отпадъчни материали или при сделки с недвижими имоти с избор за облагане, законът също изисква получателят, а не доставчикът, да състави протокол.

Общото между трите случая е едно: фактурата, която получаваш, обичайно не съдържа български ДДС, защото доставчикът законно не го начислява. Протоколът е начинът, по който данъкът все пак стига до бюджета.

Протоколът едновременно начислява и приспада данъка

Едно от най-объркващите неща за собственици на малки фирми е, че протоколът върши две неща наведнъж, не само едно.

• Първо, с протокола начисляваш изходящ ДДС, все едно самата ти фирма е доставчик на стоката или услугата. Този данък се дължи към НАП за съответния данъчен период.
• Второ, ако имаш право на данъчен кредит за въпросната стока или услуга (тя се ползва за облагаемата ти дейност), със същия протокол упражняваш и правото на приспадане на този ДДС като входящ данъчен кредит.
• Когато фирмата има пълно право на приспадане, резултатът често е нулево парично въздействие: начисленият и приспаднатият данък се компенсират в рамките на една и съща справка-декларация. Задължението обаче трябва да бъде декларирано коректно, дори паричният ефект да е нула.
• Ако правото на приспадане е частично или липсва, например защото стоката или услугата се ползва и за освободена дейност, начисленият ДДС остава дължим в по-голяма или пълна степен, без съответно приспадане.

Именно затова протоколът не е формалност за „поставяне на печат“. Той е реалният момент, в който данъчното задължение възниква и, ако имаш право, веднага се приспада в твоя полза.

Задължителни реквизити и срокът от 15 дни за издаване

Чл. 117, ал. 2 ЗДДС изброява какво трябва да съдържа всеки протокол, за да е валиден пред НАП.

• Пореден номер и дата на издаване.
• Име и идентификационен номер по ЗДДС на лицето, което издава протокола, тоест твоите данни като получател.
• Основанието за издаване: коя точно разпоредба от закона (чл. 82, ал. 2, чл. 84 или друга) задължава именно теб да състравиш този документ.
• Описание и количество на стоката или услугата, датата на данъчното събитие или на плащането, ако то предхожда доставката.
• Данъчната основа, ставката на данъка (обичайно 20%) и размерът на начисления ДДС.

Срокът за издаване е ясно определен: протоколът се издава в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем, тоест от датата на данъчното събитие или на авансовото плащане, което от двете настъпи първо. Пропускането на този срок не отменя задължението за начисляване на данъка, но създава риск от лихви и от несъответствие между периода, в който данъкът е трябвало да бъде деклариран, и периода, в който реално е деклариран.

Как протоколът се вписва в дневниците и какво се случва при грешка

Протоколът не е самостоятелен документ, който просто се архивира. Той участва пряко в месечните справки-декларации по ЗДДС.

• Начисленият по протокола данък се включва в дневника за продажбите за съответния период, независимо че фирмата не е продала нищо на трето лице. Технически протоколът се третира като „продажба към себе си“ за целите на отчетността.
• Ако имаш право на приспадане, същият протокол се включва и в дневника за покупките, в същия данъчен период или в някой от следващите дванадесет месеца.
• При ВОП протоколът има и трето измерение: сделката трябва да присъства и във VIES декларацията, чрез която се обменя информация между данъчните администрации на страните членки.
• Ако след издаването на протокола откриеш грешка, например сгрешена данъчна основа или ставка, законът предвижда издаване на нов, коригиращ протокол, който изрично се позовава на номера и датата на първоначалния. Не се редактира стар протокол, издава се нов документ за корекцията.

Дисциплината тук плаща: липсващ или закъснял протокол за ВОП или за услуга от чужбина е една от най-честите констатации при данъчна проверка, именно защото фактурата на доставчика изглежда напълно наред, но не съдържа български данък.

Протоколът е само едно от многото задължителни счетоводни документи

Протоколът по ЗДДС е логично продължение на темата за първичните счетоводни документи: както фактурата удостоверява доставка между две страни, така протоколът удостоверява самоначисляване, когато доставчикът не може да го направи вместо теб. Полезни следващи четива:

Как ще работи подаването на ДДС и данъчни декларации с FreeMe.bg
Как се издава фактура: изисквания и практически съвети
Кога ти трябва счетоводител или консултант по ДДС
Фактура към клиент в ЕС: какво пише в нея и защо

FreeMe.bg следи покупките ти от чужбина и ти напомня кога дадена доставка изисква протокол, вместо да разчиташ да го забележиш сам в последния момент. Влез с Google акаунт и подреди счетоводството си на едно място.