Данъци за фирма със собственик чужденец: 10%, 5% и СИДДО

Фирмата е българска, независимо къде живее собственикът

Имаш ООД със съдружник от Германия. Или чужд инвеститор е купил дял във фирмата ти. Или си чужденец и управляваш своето ЕООД от чужбина. И в трите случая първият въпрос е един и същ: променя ли нещо гражданството или адресът на собственика?

За самата фирма, не. ЕООД или ООД, учредено по българското законодателство, е местно юридическо лице по чл. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и се облага за печалбите си от всички източници в България и в чужбина. Законът гледа къде е учредена фирмата, а не кой я притежава. Счетоводството, декларациите и корпоративният данък са същите като на фирма със собственик от Пловдив.

Разликата идва в момента, в който парите излизат от фирмата към чуждестранния собственик: като дивидент, като лихва по заем от собственика, като хонорар за управление. Тогава фирмата става платец на доход към чуждестранно лице и поема задължението да удържи и внесе данък при източника. Точно за тези плащания е тази статия.

Отделен въпрос е дали самият собственик е данъчно местно лице в България. Той се решава с правилото за 183 дни и центъра на жизнените интереси и вече го разгледахме подробно.

Данъчно местно лице в България: 183 дни и 10% данък →

10% корпоративен данък и годишната декларация

Ставката на корпоративния данък е 10% върху данъчната печалба (чл. 20 ЗКПО). Годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО се подава от 1 март до 30 юни на следващата година, а данъкът се внася до 30 юни, след приспадане на направените авансови вноски (чл. 93 ЗКПО).

Авансовите вноски са за по-големите фирми. За 2026 г. ги дължат само фирми с нетни приходи от продажби за 2024 г. над 153 387,56 евро, а новоучредените са освободени за годината на учредяване и следващата (чл. 83, ал. 2 ЗКПО). Ако дължиш вноски, декларацията по чл. 87а се подава от 1 март до 15 април, а промяна с декларация по чл. 88 е възможна до 15 ноември.

Нищо от това не зависи от собственика.

Авансови вноски за корпоративен данък: кой, кога и колко →

Дивидент за съдружник чужденец: кога 5%, кога 0%

Когато фирмата разпредели дивидент, данъкът зависи от това кой е получателят, а не от гражданството му:

• Чуждестранно физическо лице, от която и да е държава, включително от ЕС: 5% окончателен данък върху брутната сума на дивидента, определена с решението за разпределяне (чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 46, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ЗДДФЛ). Удържа го фирмата.
• Дружество от ЕС или ЕИП (Европейското икономическо пространство: ЕС плюс Норвегия, Исландия и Лихтенщайн): данък при източника не се удържа, освен при скрито разпределение на печалба (чл. 194, ал. 3, т. 3 ЗКПО). Текстът на закона не поставя минимален дял или срок на притежание.
• Дружество извън ЕС и ЕИП (САЩ, Великобритания след Брекзит, Швейцария, ОАЕ): 5% окончателен данък при източника (чл. 194, ал. 1, т. 1 и чл. 200, ал. 1 ЗКПО), освен ако спогодба не дава по-ниска ставка.

Пример с кръгли числа. ООД с данъчна печалба 100 000 евро плаща 10 000 евро корпоративен данък и разпределя останалите 90 000 евро поравно между двама съдружници. Българският съдружник получава 45 000 евро минус 5%, тоест 42 750 евро, и приключва. Съдружник от Германия, физическо лице, получава също 42 750 евро, но Германия може да го обложи допълнително. Ако вместо него съдружник е нидерландско BV, то получава всички 45 000 евро, без удържан данък в България.

За изключението за ЕС фирмата трябва да може да докаже, че получателят е местно лице за данъчни цели на държава от ЕС или ЕИП. Най-сигурното доказателство е удостоверение за данъчно пребиваване, издадено от данъчната администрация на съдружника. Поискай го преди плащането и го пази в досието на сделката.

Срокът тече от решението, не от плащането. Данъкът се внася до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне (чл. 202, ал. 1 ЗКПО за дружества и чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ за физически лица). В същия срок се подава декларацията: по чл. 201 ЗКПО за чуждестранни дружества и по чл. 55 ЗДДФЛ за физически лица. Решение от 20 май 2026 г. означава данък и декларация до 31 юли 2026 г., дори парите да бъдат преведени през декември.

СИДДО: как се прилага спогодба за избягване на двойното данъчно облагане

България има 70 действащи спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), които обхващат 71 държави, според НАП (Националната агенция за приходите). Когато спогодбата казва нещо различно от закона, се прилага спогодбата (чл. 13 ЗКПО, чл. 75 ЗДДФЛ).

Спогодбата обаче може само да намали българския данък, не и да го увеличи. При дивидентите това рядко има значение: ставките в повечето спогодби са 5% или по-високи (например 5% или 10% със САЩ, 5% или 15% с Германия и Великобритания), а вътрешната ставка вече е 5%. Спогодбата става важна при плащанията с 10% данък от следващата секция и при данъчния кредит в държавата на получателя.

Редът е в чл. 135 до 142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Чуждестранното лице трябва да докаже четири неща (чл. 136): че е местно лице на другата държава; че е притежател на дохода, тоест сам се разпорежда с него и не е дружество за насочване на дохода (чл. 136а); че няма място на стопанска дейност в България, с което доходът е свързан; и че покрива особените условия на конкретната спогодба, ако има такива.

• До 255 645,94 евро годишно от един платец: обстоятелствата се доказват пред самата фирма, без искане до НАП (чл. 142, ал. 1 ДОПК). Обичайно това са удостоверение за данъчно пребиваване от чуждата администрация и декларация за притежател на дохода и за липса на място на стопанска дейност. Фирмата удържа директно по ставката от спогодбата, а до 31 март на следващата година декларира изплатените доходи и приложените облекчения (чл. 142, ал. 5 ДОПК).
• Над този праг: подава се искане по образец до НАП с документите за дохода (за дивидент, например решението за разпределяне, чл. 138). НАП се произнася в 60-дневен срок, а мълчанието се смята за становище, че основанията са налице (чл. 141 ДОПК).
• Ако данъкът вече е удържан по пълната ставка, облекчението се търси след това, по реда за възстановяване по чл. 129 ДОПК (чл. 142, ал. 3).

Лихви, хонорари и управление: 10% данък при източника

Лихва по заем от собственика, възнаграждение за управление или такса за услуги от неговата чужда фирма се облагат с друга ставка.

• Към чуждестранно дружество: лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и за управление или контрол на българско юридическо лице са доходи от източник в България (чл. 12, ал. 5 ЗКПО) и се облагат с 10% данък при източника (чл. 195 и чл. 200, ал. 2 ЗКПО).
• Към чуждестранно физическо лице: лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, технически услуги и доходи от управление и контрол се облагат с 10% окончателен данък върху брутната сума (чл. 37, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 ЗДДФЛ).

Срокът тук е различен от този при дивидента: данъкът се внася до края на месеца, следващ тримесечието, в което доходът е начислен (чл. 202, ал. 2 ЗКПО и чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ).

Тук спогодбите и правото на ЕС реално намаляват сметката. Лихвите и авторските възнаграждения към свързано дружество от ЕС са освободени, когато участието е поне 25% и е държано поне две години. Спогодбата със САЩ ограничава данъка върху лихви и авторски възнаграждения до 5%. Пример: заем от собственика 50 000 евро при 5% годишна лихва дава 2 500 евро лихва, от които фирмата удържа 250 евро. Ако спогодбата позволява 5%, удържаш 125 евро, но само ако документите от предишната секция са налице преди плащането.

ДДС: собственикът чужденец не променя правилата

За ДДС (данък върху добавената стойност) значение има фирмата, не собственикът. Българско дружество се регистрира задължително, когато годишният му оборот в страната надхвърли 51 130 евро (чл. 96, ал. 1 от Закона за ДДС, ЗДДС). Регистрация по избор също е възможна.

Дивидентът е разпределение на печалба, а не плащане за доставка, затова за него не се начислява ДДС и не се издава фактура.

Внимание обаче с услугите, които фирмата купува от чуждата фирма на собственика: управление, IT, консултации. При услуги между бизнеси мястото на изпълнение обикновено е при получателя, а данъкът е изискуем от него, тоест от българската фирма (чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС). Ако фирмата ти не е регистрирана по ДДС, тя трябва да се регистрира по чл. 97а ЗДДС, като заявлението се подава поне 7 дни преди данъкът за доставката да стане изискуем.

Една фактура за управление от чуждата фирма на съдружника може така да задейства два отделни данъка: самоначисляване на ДДС в България и 10% данък при източника по ЗКПО. Двете не се изключват взаимно.

Регистрация по чл. 97а ЗДДС: кога услуга от чужбина те задължава →

Какво плаща съдружникът в своята държава

Тук излизаме от българското право, затова само в общи линии. Българският данък при източника е окончателен за България. Държавата, в която живее съдружникът, облага дохода по своите правила.

• Физическо лице обикновено декларира дивидента у дома. При пасивни доходи като дивиденти спогодбите най-често прилагат метода на обикновения данъчен кредит, посочва НАП: платените в България 5% се приспадат от местния данък, а ако той е по-висок, съдружникът доплаща разликата там.
• Дружество майка от ЕС попада под Директива 2011/96/ЕС: държавата му или не облага получения дивидент, или го облага, като признава платения данък (чл. 4 от директивата), при условие за минимално участие от 10%.
• Правила за контролирани чуждестранни дружества. Държавите от ЕС прилагат чл. 7 от Директива (ЕС) 2016/1164: когато дружество притежава над 50% от чужда фирма, а реално платеният от нея данък е по-нисък от разликата между данъка, който би бил дължим у дома, и реално платения, част от неразпределената ѝ печалба може да се облага у дома. При 10% в България това става възможно в държави с корпоративна ставка над 20%. Изключение има за фирми със съществена икономическа дейност, подкрепена с персонал, оборудване, активи и помещения.

И още един риск, който вече описахме в статията за данъчното пребиваване: ако фирмата реално се управлява от държавата на собственика, тази държава може да твърди, че там е мястото на управлението или място на стопанска дейност. За всичко в тази секция съдружникът има нужда от консултант в собствената си държава.

Сроковете на един поглед

Освен обичайните задължения на всяка фирма, чуждестранният собственик добавя няколко дати:

• До края на месеца след тримесечието: данък при източника и декларация по чл. 201 ЗКПО или чл. 55 ЗДДФЛ, ако през тримесечието има решение за дивидент или начислени лихви, хонорари и възнаграждения за управление към чужденци.
• До 28 февруари: справка по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи на физически лица, включително чуждестранни, освен декларираните по чл. 142, ал. 5 ДОПК.
• До 31 март: декларация по чл. 142, ал. 5 ДОПК, ако си приложил спогодба директно.
• От 1 март до 30 юни: годишна декларация по чл. 92 ЗКПО и плащане на корпоративния данък.
• До 30 септември: публикуване на годишния финансов отчет в Търговския регистър (чл. 38 от Закона за счетоводството).
• До 14-то число на всеки месец: справка-декларация по ДДС, ако фирмата е регистрирана.

Как FreeMe.bg помага

Най-честата грешка при фирми със съдружник в чужбина не е грешната ставка, а пропуснатият срок: дивидентът е гласуван през май, преведен през октомври, а данъкът е бил дължим през юли. FreeMe.bg следи решенията за разпределяне и плащанията към чуждестранни лица, изчислява данъка при източника, подава декларациите към НАП и напомня кои документи да събереш преди плащането.

Виж как подаваме ДДС и данъчните декларации →
Регистрираш нова фирма със съдружник чужденец? Виж как →

Тази статия е обща информация, актуална към октомври 2026 г., и не е индивидуална данъчна консултация. Структури с холдинг, няколко държави или големи суми заслужават конкретен разговор със счетоводител, преди да гласуваш дивидента.